Здравейте, непознати бродници! :) Предварително моля да ме извинят тези, които приемат за прекалено фамилиарно обръщението на "ти"... но приемам всеки от вас като свой гост и приятел - близък човек, на когото искам да посветя времето и труда си. В следващите мигове оставаме само аз и ти... и нека бъдат хубави! :)

     В писането намирам истинско удоволствие и макар да е доста сериозно начинание, каквото от години избягвам, все повече се съблазнявам да напиша книгата си. Понякога се чудя откъде това желание... все не успявам да се убедя, че имам да кажа нещо, което да заинтересува когото и да било. И все пак - гледам на това като на едно предизвикателство и приключение, които винаги са ме изкушавали.

     Написването на книга е истинско изпитание. Писането на статии не е и наполовина толкова мъчително, колкото създаването на една книга. Написването на първата една трета на книгата направо може да се сравнява със сексуален оргазъм. Скоро обаче губиш това чувство. Във втората третина просто опитваш да докажеш нещо пред себе си. А последната всъщност се превръща във въпрос на оцеляване.

     Мислите са на Кен Фолет, но точно по този начин чувствам написването на нещо, по-дълго от две части:))) Това се отнася за историята на Дреби, която поместих най-отгоре.

     "Дреби" е фантастична приказка, която започнах да разказвам на моето дванайсетгодишно момиченце тогава, по време на едно наше летуване на морето. Дните бяха дълги и щастливи, а вечерите - вълшебни, изпълнени с уханието и звуците на крайбрежието, които аз искрено обичам от най-ранното си детство. Морето и любовта ми дадоха вдъхновението да започна да разказвам всяка вечер по мъничко. Детето слушаше с интерес и винаги настояваше за още, но за да поддържам интереса, като една истинска Шехерезада :)))), аз продължавах чак на другата вечер...

     Съжалявам, че така и не успявам да довърша приказката. Стигнах до онзи описан от Фолет оргазъм и ми харесва там:) Но май ще ми се наложи да претичам скоро към себедоказването, докато не съм загубила чувството... и може и до борбата за оцеляване да стигна - стискай палци да се измъкна жива:)))))

     А сега, затвори очи и си представи за миг, че си дете. Отвори ги и прекрачи прага на онзи далечен свят, в който човечето Дреби е принудено от обстоятелствата да се превърне в център на събития, за които нито за миг не е подозирало - както постоянно ни се случва и на нас самите:)

     По-надолу са голяма част от разказите, които съм сътворила :) Харесва ми да пиша къси разказчета, обожавам разказите на майсторите в тази област. Да изразиш синтезирано всичко, което е нужно, без излишества и да не оставиш у читателя си недоумение относно някои подробности, за това определено се иска умение... което се надявам да придобия.

     Душата e нещо, над което понякога неволно се позамислям. Дали е някакъв елемент, обединяващ ума и тялото ни, може ли да съществува самостоятелно? Каквато и да е истината, за мен няма съмнение, че душата съществува. Дали в момента душата ти предчувства това, което я очаква, ако отвори сайта ми на тоя раздел? :) Дали знае, че там има частица и от нея самата?

     Ще се радвам, ако ти хареса страницата ми:)))) Или поне да не те разочарова - но ако се получи така, не се притеснявай да ми го кажеш, електронната ми поща е готова да приеме и добро и лошо:)))))) И пак ела - понякога съдържанието се обновява:)))