"Ей, тия вещици срам нямат вече! И какъв пример дават на бъдещите поколения! Аз сега такъв номер пък ще им скроя, че да помнят во веки веков - буквално, щото са вечни, бабките-изедници! Ние, че сме вещери, не смучем колкото тях, ама като направят някаква беля, все нас после омаскаряват!" - Това си мърмореше дребничкият като гном и с почти толкова набръчкано лице вещер. Застанал до крайпътното дърво, в близост до замаскираната като съвременна вила щаб-квартира на колежките, поливаше корените му с отвара, чиито съставки само той знаеше и от която кората на дървото стана лепкава като мрежа на паяк, а самото дърво можеше да се забележи само от разстояние не повече от половин метър. Трябваше да побърза, защото на сборището скоро щеше да пристигне Най-вещата от вещите, която организираше това веднъж в годината, в чест на Деня на вещиците. Това бе паметната дата на победата им над вещерите, с които воюваха столетия наред.

     Сега вещерите бяха оставени на мира, защото бяха останали твърде малко и служеха главно като учебно пособие на колежките им, когато те искаха да онагледят неправилното прилагане на магиите.

     Симпокритампокус беше поканил у дома си всички останали в занаята свои колеги. Една огромна част от вещерите се бяха превърнали в обикновени селяни, посрамени и опозорени, други пък се бяха отдали на разработки, които никого не интересуваха, скрити някъде по тайни бърлоги, а неколцина се бяха хибернирали, чакайки техният час да настъпи отново. Бе инсталирал един холограф по средата на огромния си хамбар, който отвътре бе разкошно обзаведен с всичко необходимо за едно ергенско парти и сега знаеше, че го наблюдават през него трепетно и не вярвайки...

     Завърши подготовката на номера си като насочи преносимия холограф, върху който бе работил през последните две години неуморно, да проектира обстановката пред вилата точно на мястото на дървото, отдръпна се и доволно потри ръце.

     Вече в своя дом, бе посрещнат с овации от колегите си, които прие скромно с наздравицата: "Да им пораснат хиляди брадавици на всички неподходящи места!" и седнаха да замезят "скромно" със сухи мезета, туршия и печени меса. Не чакаха дълго.

     С воя и скоростта на свръхзвуков самолет бе предизвестено пристигането на Най-вещата. И краткостта на момента, в който тя се заби в дървото-капан не помрачи радостта на вещерите. Многократно "ура" придружаваше многократните повторения, възпроизвеждани от мощния му домашен холограф. Ругатните, които се разнасяха откъм дървото, както и размахваните във всички посоки крайници на вещата, допринасяха за еуфоричното настроение почти толкова, колкото и печената по древна вещерска рецепта ракия. Щеше да се освободи при следващия валеж или ако някой се сетеше да я облее с вода, а може би тя щеше да се досети и сама да предизвика дъжд. Но не това бе важното, а позорът, който преживяваше, безпомощно мятаща ръце и крака!

     Симпокритампокус, приемаше овациите на вещерите скромно изпружил ръка напред като същий Цезар! Бе включил портативният холограф да излъчва картината на предупредителния надпис срещу пилотиране в нетрезво състояние и той предизвикваше изумените възклицания на всяка новопристигнала вещица, както и хихикания от страна на по-младичките. Всички знаеха за навиците на Най-вещата и отдавна се опитваха да я свалят от поста й заради това. Сега се оглеждаха подозрително една друга, но така и не разбираха откъде им дойде.

     Разотидоха се светкавично, въпреки проклятията откъм дървото. Щяха да се страхуват от незнаен враг, а Симпокритампокус щеше да продължи да ги атакува с подкрепата на колегите си подмолно, докато не успееше да ги накара отново да повярват в силата на вещерите!